Пожелавам ви да сте щастливи.
С всяка изминала година осъзнавам, че ставам все по-заета и по-заета и на моменти забравям, че човек живее само веднъж и като остарее, той не си мили толкова много за какво велико откритие е направил, колко пари е спечелил и т.н., а за хубавите моменти, които е преживял, за интимните моменти прекарани с гаджета, за безбройните часове прекарани в разговори с хора, за които не е знаел, че ще значат толкова много за него, когато са се запознали. Може и да е клиширано, но е така. Всеки път щом подминете някой на улицата вие изпускате една вселена от знания. Замислете се за най-добрия си приятел или приятелка, колко много случайности са довели до вашето запознанство? Така че просто, когато имате възможност не отказвайте да отидете някъде- на парти, на разходка с приятел, който не сте виждали от години, дори и за случаен чат във фейсбук.
Никой не знае къде ще се намира след една, пет или десет години точно в този ден, затова просто трябва да се отдадем на момента, за да не съжаляваме после. А дори и да не съжаляваме, не е в това въпроса, въпроса е в това, че щастието е неизменна част от живота на човек и смисъла на един живот за самия човек, който го е живял е именно щастието. За всички останали, за приятели, познати и непознати, може би смиъла се намира в това, какво ние сме оставили за тях като спомени за хубави моменти, за интересни разговори и дори може би за научни открития, но за нашия личен живот, щастието е най-важното нещо.
Пожелавам ви да се радвате на малките неща. Забелязали ли сте как когато сте били малки сте се радвали на най-малките неща. Нека ви задам още един въпрос- кой е най-хубавият ви детски спомен? За мен това е веднъж, когато дядо ми дойде да ме вземе от детската ми градина и ми донесе шоколадови камъчета. Те много ми харесаха и аз го попитах от къде ги е взел. Отговорът, който аз получих беше: "Отидох на Витоша. Минах през една поляна и една гора и в гората имашее една река, която е специална. В нея има такива камъчета, но не цялата река е пълна с тях. Човек специално трябва да потърси из всички камъчета, за да намери тези шоколадови." В този момент аз останах изумена от това, колко труд е положил дядо ми за да ми донесе тези малки вкусни камъчета. След няколко дни, разбира се разбрах, че това е просто измислена история, но въпреки това, си дадох сметка как дядо ми просто е искал да ме разнообрази, да ме забавлява, да ме накара да вярвам в магията и в красотата на малките неща. Може би от тогава оценявам малките неща в живота, защото преди не много време имаше трагедия в семейството, но такива малки неща ме разсейваха от тъгата. Именно, когато имах малко аз се научих да ценя и него. И така и до ден днешен сутрин, когато стана и отида в кухнята и видя изгряващото слънце и облаците, обгряни от безбройни краски, аз се спирам и се наслаждавам на тази красота, на тази магия, на това чудо.
Затова просто се радвайте на малките неща, ценете всеки миг, прекаран с някой, ценете малките неща, обичайте и бъдете обичани, но най-вече ви пожелавам да бъдете щастливи.
