Не съжалявам за нищо, което съм правила през живота си. Всяка една грешка е била сладка, всяка една победа също, защото си бяха мои и ме научиха как да се справям и мисля в повечето ситуации, в които попадна. Единственото, за което съжалявам, са нещата, които не съм направила. За в бъдеще смятам, просто да съм по-спонтанна и да правя абсолютно всичко, което ми хрумне, че искам ии няма да се замислям толкова много над всичко :)
____________________________________________________________________________


I don't regret for anything I've done in my life. Every mistake was sweet, every victory also, because they were mine and have tough me how to act and think in most of the situations I get in. The only thing I regret is not doing many things I wanted to do. For the future I'll try to be more spontaneous and to do everything that gets into my mind and not to think so much about everything :)

Те не мислеха, те чувстваха и изживяваха...

Живеейки за мига те можеха да се насладят най-много на света. Приемаха всяка една секунда като най-важната и последната. те никога не мислеха, просто изживяваха. Нямаха задръжки и това им позволяваше после да не съжаляват за нищо, защото знаеха, че ваичко, което са направили, те са го искали, а и освен това те продължаваха да не мислят и продължаваха само да изживяват. Затова те никога не се замисляха какво би било, а просто знаеха какво е станало. Знаеха, че са уползотворили всяка една секунда и че повече е нямало накъде. Дори и всичко да свършеше след секунда, те нямаше да съжаляват, защото живееха за мига и бяха изживяли твърде много. Те не мислеха, те чувстваха и изживяваха...

Показването на чувства

Замислих се, че понякога е може би по-добре човек да не се държи и да не е силен, а просто да си покаже чувствата и може би така ще му стане по-добре. Жалко, че никога почти не ми се получава и го смятам за недопустимо, защото показва слабост, нещо, което аз мразя. Реално обаче може би точно чрез скриването на чувства, се показва още по-голяма слабост...

История за едно момиче

Една сълза бавно се спусна по бузата й, нищо повече, въпреки цялото й страдание, тя не можеше да си позволи повече, не и сега, не и пред тях. После тя осъзна, че може би просто трябва да вдигне гордо глава, да се усмихне и да продължи напред. Тя го погледна в очите и се усмихна, сякаш живота бе прекрасен и нищо не се беше случило. Това вероятно беше едно от най-добрите и трезви решения, които тя бе взимала през живота си, защо?! Може би просто, защото досега имаше нещо като бариера, което й пречеше да бъде себе си, но вече тя можеше да покаже истинската си същност. Тя вече нямаше същите задръжки, не и в такава степен и правеше каквото й харесваше.Това бе историята на едно момиче, но може да е на всяко едно- на моменти човек просто трябва да претърпи някаква промяна в живота си, за да може да бъде себе си и скоро вероятно ще забележи, че задръжките са били безсмислени и без тях е по-щастлив и има/получава много повече...

Една нощ...

Черното небе беше обсипано с милиарди блещукащи звезди. От него се спускаха бавно в прелестен танц снежинки. Всяка от тях се завърташе безброй много пъти преди да се слее с дебелия бял килим и да се загуби. Спрях и си протегнах ръката. Върху нея паднаха няколко снежинки за по-малко от секунда. Преди да се разтопят, аз успях да се насладя на невероятната им красота и неповторимост. Реших да продължа и да навляза по-дълбоко в тъмата на гората. Под краката ми снегът хрупаше и запазваше формата на краката ми, нарушавайки перфектния снежен килим. Беше късно, почти се зазоряваше, аз бях излязла след поредния ми спор с родителите ми.Върнах се в настоящето и осъзнах колко красиви всъщност са нещата, които ни заобикалят и ми стана гадно, че човек трябва да изгуби твърде много, за да може да се зарадва дори и от най-малките неща.. Изведнъж усетих една малка, но пълна с надежда и чиста радост, усмивка да се прокрадва по лицето ми. Осъзнах колко е хубаво да се радваш и на дреболиите, защото в най-трудните моменти те са нещото, което ни крепи живи. Осъзнах, колко са хубави нещата, които ме заобикалят. Затова реших просто да се наслаждавам на тишината и спокойствието. . Извесно време ходих без посока, без представа за времето, нито идея за кога ще се прибера.Знаех само и единствено, че исках да съм колкото се може по-далече от вкъщи и от всичко...

Постигане на целите :)

Един от най-важните фактори за постигане на желаното е да знаеш точно какво искаш, да си отстояваш позицията и съответно да казваш какво искаш. Спестяването на мислите и неясната позиция на човек водят единствено и само до провал. :)

Сила

Оцеляват най-силните! Основния закон на природата. Да си силен не значи да си силен физически, а и психически- да можеш да асимилираш какво се случва около теб и се приспособиш към него. Иначе живееш само със стари спомени, без да създаваш нови и практически живееш в миналото :)