Life starts where your comfort zone ends

Абсолютно свободен текст за свободата

За да бъде истински свободен човек, то той трябва да осъзнае, че той е поставен в затвор и това не е станало насилствено, а той сам се е заключил.Всяка норма, било тя морална, социална или личностна и всеки навик, ни отдалечава все повече от истинската ни същност, която жадува за свобода. Но на моменти човек бяга от себе си, защото го е страх. А защо е така? Просто, защото човек е притиснат от обществото. От малки ние сме свикнали да мислим за действията си не дотолкова като нещо, което ще ни донесе желаното, а нещо, което ще бъде социално прието, а човекът като социално животно е свикнал да бъде обкръжен от други себеподобни, следователно не би рискувал да наруши социалните догми, защото се страхува, че ще бъде отхвърлен от стадото. Но нима сивите хора-овцете, които се водят по всеобщото мнение се забелязват? Напротив, хората, с различно мнение са тези, които оставят отпечатък в историята. Друго нещо, който ни кара да се затваряме, е чувството на обърканост, незнание и т.н. Те ни карат да си създаваме ежедневни навици, защото по този начин ние чувстваме някаква сигурност и цикличност, ние знаем какво ще се случи от началото до края на деня, което ни кара да си мислим, че живота ни е по-подреден. Но какво ни кара по начало да си изградим навици още в ранните детски години? Не толкова задоволяването на физическите ни нужди, като изкъпването сутрин, защото ние преспокойно бихме могли да се изкъпем вечер или когато и да било, по-скоро причината за това е инициалното притискане на същността на човек. Забелязали ли сте, как човек може само чрез седенето си да осъзнае много неща за живота, е според мен, човек таи в себе си истините за живота, просто не иска или по-скоро не е готов да ги признае. Знаете, как дадена идея ви се върти в главата много дълго време и вие все не можете да я формулирате и изведнъж, в най-неочаквания момент, тя просто се появява-оформена и изгладена до всяко дребно детайлче. Това е бил момента, в който вие сте могли да приемете тази идея, която нима е хрумнала другиго-напротив, тя си е само и единствено ваша. Друго доказателство на моята теория е, че човечеството нямаше да е достигнал до прогресът, до който сме стигнали днес, дори въобще нямаше да сме прогресирали, ако не беше, това, че ние знаем истините за живота и дали това се дължи на инстинкт, шесто чувство или просто разсъждения, то това няма никакво значение.

Човекът по натура има страхове, които го вкарват в душевните затворите, независимо от същността им. За да бъдем свободни, то трябва да отхвърлим навиците си, да приемем себе си и чак тогава ние ще можем да сме истински щастливи.

Това чувство на самота, безпомощност, унизеност.... да знаеш, че си достигнал дъното в нещо и да си горд с това, защото... ами просто защото знаеш, че няма накъде. От сега нататък имаш само да се качваш нагоре. Каквото и да става, то ти ще си готов за него. Освен това досега винаги си имал някаква бариера, нещо...което те спира да не направиш нещо, защото си казваш, че можеш да се провалиш, а сега тази бариера я няма. Няма я. Просто е изчезнала...

Някакви хора ме съветват как да си живея живота... Защо? За да постигна това, което са постигнали те, да се превърна в това, което са те? Не мерси, не искам да ставам роб на пари и вещи, не искам да бъда затворена с часове в офис, правейки едно и също всеки ден до обезумяване, не искам да изоставям приятелите си, не искам да не ми остава време за семейството ми заради някакви си пари. Ами че какво са те- листчета хартия, които не могат да ти донесат нищо истинско. Не, благодаря. Не искам това.Предпочитам да съм вярна на себе си и да правя неща, които ме обогатяват, неща, които ми харесват, неща които ме вдъхновяват. Дори и да сгреша, то поне ще знам, че съм опитала. Каквото и да стане аз ще съм останала вярна на себе си. 

По-добре да оставиш човек да сгреши, за да се поучи, отколкото да го предпазваш, без той да знае от какво :)

Животът е и игра и борба :)

Човек не трябва да се старае да угоди на всички, защото няма как. Не трябва да се опитваме да се променяме или да не бъдем себе си, защото някой ни мрази. Просто трябва да бъдем себе си  и да оставим хората, които ни харесват такива, каквито сме, близо до нас

Follow the social norms, even if you hate them,  until you find a way you can change them.

Don’t get upset because of little fails, it’s the big picture that matters and if your long term goals aren’t affected by those  fails, why care about them?!Think of them as the little sacrifice made for the big success.

Follow your heart! Don’t care about the opinion of others. Don’t even think about a possible fail. Just do it! At least you’ll be happy because you’ve done what you wanted to :)

Човек може да е щастлив когато няма високи очаквания и не се надява на нещо, но го получава. За жалост щастието и напредъкът в една насока трудно могат да се получат.

Тишината разкрива много неща

Ако човек наистина иска нещо много, той ще го получи. Ние сами определяме какво ще ни се случи. Ние сме самата съдба.

Нещото, което харесвам в много хора- егоизмът им. Странно нали. Е егоизма на хората ми харесва, защото показва, че те знаят най-малкото какво искат и дават всичко за да го получат.

I'm so close,
I'm almost under your nose,
but one day I'm might be gone,
just like that,
gone....

Avoiding someone is good for nothing. It won't change your feelings. It might soften them, but they won't ever change. Expressing our emotions is the only way to change them.

Безплатно щастие

Да се усмихваш, да се смееш, да обичаш, да бъдеш обичан, да виждаш хубавото около теб и да му се радваш, истиснкото прияятелство, хубавите моменти, мисленето, сънуването, мечатенето, радостта и креативността са безплатни, защо да не им се наслаждаваме и да не им се отдадем? Всички тези неща ни носят по малко щастие, ако успеем да им се наслаждаваме, то ние ще бъдем щастливи. :)

Spring

Spring is like a new beginning-

fresh air, flowers blooming.

A new beginning for the nature

and why not for a man's future?

Spring is the ending of something old

maybe not only for the cold.

Why not start over,

with a new cover...

Винаги е приятно да чуеш или разбереш, че някой държи на теб :)

Je ne regrette pas et je n'a jamais regretté

Човек трябва да се държи така с околните, както иска те да се държат с него, а не както те се държат с него.

The human spirit :)

 What’s the human spirit? It’s a really debatable question, just like the questions about all of the unseen things in life such as love, Gods, etc. For me the human spirit is one of the queerest things in the universe. It’s the fuel in our life that keeps it running, the inner voice that urges us to fight against the cruelties of life; the thing that helps us to understand and to create an idea of life. In the same time it makes us suffer one of the hardest things- emotions. Sometimes they can be good and can make you happy, but other times they make you want to die. The human soul is a combination of all of these things- emotions, engine of future, motivation and the thing that makes us bare life and understand it, which cannot exist without one another or at least won’t have a beneficial influence on us. In a way maybe our spirit is only beneficial, because although emotions may be awful, taken from another angle and a greater view, they actually help us to improve and not to make the same mistake twice. No matter of the nature of the human spirit and sometimes the inconveniences that it brings us with the benefices, I consider the it to be the most important thing in life and the main engine of life…

Човек вижда това, което иска да види :)

Това се случи една красива, студена зимна вечер. Едно момиче, едно от многото, но едно от различните, опитващо се да промени нещо, непримиряващ о се с нещата, които не и харесваха, които определено не бяха малко. Както и да е това момиче се разхождаше из препълнените с хора улици. Някои я гледаха с презрение, други и се усмихваха, трети поглеждаха смирено или може би срамежливо към земята. Всички те изглеждаха толкова различно, а същевременно толкова еднакво. Нима всичките не бяха хора, нима всички те си нямаха проблеми, нима нямаха недостатъци и добри качества. Тя се замисли, че всеки си има история, която би могла да бъде толкова интересна, как всеки имаше какво да каже, на какво да я научи и как тя може би никога няма да разбере за тях. Стана и леко тъжно, като се замисли за всичко това, но все пак тя продължи своята разходка из изпълнения с хора град. Тя не знаеше на къде отива, но нещо я теглеше напред.

Мина час, а може би два, кой знае. Улиците бяха станали почти празни. Беше толкова тихо. Трамваите започнаха да минават все по на рядко. Единствения шум беше на един стар неонов знак, който примигваше от време на време. И изведнъж съвсем на близко се чу, някакъв трясък и още един, и трети и така почти минута. Момичето като цяло не обърна много внимание на това, само го забеляза, но си продължи да ходи. Въпреки, че улиците бяха почти пусти, все пак имаше няколко човека, които бяха останали там. Всички те бързаха на някъде, дали към къщи, дали закъсняваха за среща с някого, нямаше значение. Въпросът беше,че те също не обърнаха внимание на трясъците. Т е всички изглеждаха толкова задълбочени в мислите си, за какво ли обаче бяха те?! Някой може и да се запита, а какво ме интересува това мен, защо някой би се интересувал от това, това си е тяхна работа, е не знам защо я интересуваше и нея. Може би защото се замисли, че хората са сигурни, че не се случва нещо сериозно, защото живееха в едно частично уредено общество, където никой не би се притеснявал, че примерно това е стрелба или нещо такова. Това я натъжи, защото много от тях всъщност тръгваха с тази идея и си казваха, че нищо не може да се промени, защото така са уредени нещата и това е. Това донякъде я дразнеше, защото както казах тя се бореше с всичко, което не и харесваше, а определено социалните норми бяха едно от нещата, които най-малко и харесваха, а хората се бяха отказали от идеята за промяна, те бяха като стадо овце- живееха си живота, но направлявани от някакъв пастир, който казваше на кучетата си накъде  да поведат стадото и овцете вероятно изплашени донякъде или просто объркани ходят накъдето бъдат направлявани и се примиряваха с всичко, което е жалко! След няколко минути размисли по тази тема момичето просто си каза, че в момента, точно в този момент не може да мисли затова и продължи да се разхожда… 

Може би ще бъде продължено

Думата, която описва невъзможното- Завинаги.

__________________________________________________________________________

The word that describes best the unachievable is Forever.

Осъзнах, че да не спазваш социалните норми е хубаво, защото те са били формирани от общество, в което хората са имали по-малко знания от нас, и нарушавайки нормите, ние всъщност формираме нови, които са вероятно по-добри и освен това водят към прогрес :)

___________________________________________________________________________

I realized that not following social norms is a good thing, because they were created by a society in which people had less knowledge than us, and when we disobey the norms, we are in fact creating new ones, which are probably better and moreover, leading us to a progress.

PAST, Past, past you slowly fade away and I think I should no longer try to live within you and start to build my future. Yes that's it, that's my new goal, now I'll try to achieve it, which is the easiest part :). easy, Easier, THE EASIEST is yet to come :)

В един момент на всеки му писва от всичко и в този момент осъзнава, че има нужда от промяна или, че преди е бил по-добре...

Винаги съм се възхищавала на хората, които казват какво мислят и правя каквото искат, защото тези хора са адски силни и превъзмогват задръжките или просто нямат такива, което показва в същност колко силни са, за да не им пука за оценката на обществото и реално може би в точно тези хора се крие бъдещето, защото те гледат от друг ъгъл на нещата и не се въртят около масовото знание.

Away

My feelings are too strong
even to be shown
I sometimes fear them
and don't know what to say, because
even I can't understand:
what's happening to me...
I just know you took
my consciousness away

A relationship is like the life of a bird. At first love develops from one of the sides of from both, however that life is in an egg shell. Afterwards one of the people breaks that shell and shares his/her feelings. During some time the people are not confident and are learning each others habits. If the relationship is strong enough it will start to fly- to live happily ever after. Thus don't be afraid to break that egg shell or you'll never be able to fly...

What if it was never too late to do something? What if no one would judge you for your deeds? What if whatever you wanted to happen was going to happen if you just did it? Did you think of something you want to say or do?... Well then do it! What's the worst thing that can happen? At least you won't regret for keeping it a secret...

Не съжалявам за нищо, което съм правила през живота си. Всяка една грешка е била сладка, всяка една победа също, защото си бяха мои и ме научиха как да се справям и мисля в повечето ситуации, в които попадна. Единственото, за което съжалявам, са нещата, които не съм направила. За в бъдеще смятам, просто да съм по-спонтанна и да правя абсолютно всичко, което ми хрумне, че искам ии няма да се замислям толкова много над всичко :)
____________________________________________________________________________


I don't regret for anything I've done in my life. Every mistake was sweet, every victory also, because they were mine and have tough me how to act and think in most of the situations I get in. The only thing I regret is not doing many things I wanted to do. For the future I'll try to be more spontaneous and to do everything that gets into my mind and not to think so much about everything :)

Те не мислеха, те чувстваха и изживяваха...

Живеейки за мига те можеха да се насладят най-много на света. Приемаха всяка една секунда като най-важната и последната. те никога не мислеха, просто изживяваха. Нямаха задръжки и това им позволяваше после да не съжаляват за нищо, защото знаеха, че ваичко, което са направили, те са го искали, а и освен това те продължаваха да не мислят и продължаваха само да изживяват. Затова те никога не се замисляха какво би било, а просто знаеха какво е станало. Знаеха, че са уползотворили всяка една секунда и че повече е нямало накъде. Дори и всичко да свършеше след секунда, те нямаше да съжаляват, защото живееха за мига и бяха изживяли твърде много. Те не мислеха, те чувстваха и изживяваха...

Показването на чувства

Замислих се, че понякога е може би по-добре човек да не се държи и да не е силен, а просто да си покаже чувствата и може би така ще му стане по-добре. Жалко, че никога почти не ми се получава и го смятам за недопустимо, защото показва слабост, нещо, което аз мразя. Реално обаче може би точно чрез скриването на чувства, се показва още по-голяма слабост...

История за едно момиче

Една сълза бавно се спусна по бузата й, нищо повече, въпреки цялото й страдание, тя не можеше да си позволи повече, не и сега, не и пред тях. После тя осъзна, че може би просто трябва да вдигне гордо глава, да се усмихне и да продължи напред. Тя го погледна в очите и се усмихна, сякаш живота бе прекрасен и нищо не се беше случило. Това вероятно беше едно от най-добрите и трезви решения, които тя бе взимала през живота си, защо?! Може би просто, защото досега имаше нещо като бариера, което й пречеше да бъде себе си, но вече тя можеше да покаже истинската си същност. Тя вече нямаше същите задръжки, не и в такава степен и правеше каквото й харесваше.Това бе историята на едно момиче, но може да е на всяко едно- на моменти човек просто трябва да претърпи някаква промяна в живота си, за да може да бъде себе си и скоро вероятно ще забележи, че задръжките са били безсмислени и без тях е по-щастлив и има/получава много повече...

Една нощ...

Черното небе беше обсипано с милиарди блещукащи звезди. От него се спускаха бавно в прелестен танц снежинки. Всяка от тях се завърташе безброй много пъти преди да се слее с дебелия бял килим и да се загуби. Спрях и си протегнах ръката. Върху нея паднаха няколко снежинки за по-малко от секунда. Преди да се разтопят, аз успях да се насладя на невероятната им красота и неповторимост. Реших да продължа и да навляза по-дълбоко в тъмата на гората. Под краката ми снегът хрупаше и запазваше формата на краката ми, нарушавайки перфектния снежен килим. Беше късно, почти се зазоряваше, аз бях излязла след поредния ми спор с родителите ми.Върнах се в настоящето и осъзнах колко красиви всъщност са нещата, които ни заобикалят и ми стана гадно, че човек трябва да изгуби твърде много, за да може да се зарадва дори и от най-малките неща.. Изведнъж усетих една малка, но пълна с надежда и чиста радост, усмивка да се прокрадва по лицето ми. Осъзнах колко е хубаво да се радваш и на дреболиите, защото в най-трудните моменти те са нещото, което ни крепи живи. Осъзнах, колко са хубави нещата, които ме заобикалят. Затова реших просто да се наслаждавам на тишината и спокойствието. . Извесно време ходих без посока, без представа за времето, нито идея за кога ще се прибера.Знаех само и единствено, че исках да съм колкото се може по-далече от вкъщи и от всичко...

Постигане на целите :)

Един от най-важните фактори за постигане на желаното е да знаеш точно какво искаш, да си отстояваш позицията и съответно да казваш какво искаш. Спестяването на мислите и неясната позиция на човек водят единствено и само до провал. :)

Сила

Оцеляват най-силните! Основния закон на природата. Да си силен не значи да си силен физически, а и психически- да можеш да асимилираш какво се случва около теб и се приспособиш към него. Иначе живееш само със стари спомени, без да създаваш нови и практически живееш в миналото :)