Музика на душата

Музика на душата е 12-та книга в поредицата на Тери Пратчет света на Диска... Стига ви толкова суха теория и само това пише в Wikipedia. Ето какво се случва в книгата-Сюзан  е на пръв поглед едно почти обикновено момиче, като изключим белия кичур в косата й. В същност тя още от малка е създавала множество проблеми на своите учители, защото тя се движи адски тихо и освен това на моменти има навика за да не привлича внимание и да може да бъде оставена на спокойствие да става невидима. Но не щеш ли един ден или по-скоро една вечер докато си лежи в леглото, младото момиче вижда една мишка, ех тя не e съвсем мишка, тя е малък скелет, облечен с черно наметало и мини коса в ръката си.  Сюзан за дълго време я игнорира, но в един момент не издържа и реши да последва малкото животинче. След кратко летене из измерения с бял кон, тя разбира че живота и е далече от обикновен и че има един от най-странните дядовци на света- самия Смърт. И това далеч не е всичко... След поредните си философски размисли, той просто е изчезнал и се опитва да се самоубие като се напие, но затова е обявен за първокласен пияница...

В същото време в света на Диска се ражда една от най-епичните групи на света. Естествено Тери Пратчет не може да остави бандата без някакъв фентъзи елемент, в случая магически инструменти. Вероятно всеки човек е изпитвал онова чувство, в което музиката просто те обладава, но какво ли би станало ако тя не само ти обладае съзнанието, ами почне и да го контролира. Еми това се случва в книгата Музика на Душата- групата преуспява за броени седмици да изнесе десетки концерти и да има предостатъчно фенове за да им  завидят дори и Металика.

И ако разбира се красивото момиче не се заплете по някакъв начин в историята, особено пък ако не се е запознала с „лидера” Имп, историята просто не би била завършена... А как става това? Сюзан в преследване на своя дядо, се озовава на концерт на прословутата група. 

След него групата и Сюзан са преследвани от  лудите фенове, които са се превърнали буквално в зомбита маниаци и не стига отгоре публиката, те са преследвани и от гилдията на музикантите, които са разярени, че не им е платена такса за легализация на групата. В крайна сметка се случва точно това, за което ни предупреждава Пътната Полиция- главните ни герои карат твърде бързо и невнимателно и затова падат в една пропаст. За щастие или по-скоро както се очаква историята не може да има тъжен край и затова се появява deux de machine в лицето на Смърт, който спасява внучката си и заедно с нея и музикантите и имаме Happy End J

Life starts where your comfort zone ends

Абсолютно свободен текст за свободата

За да бъде истински свободен човек, то той трябва да осъзнае, че той е поставен в затвор и това не е станало насилствено, а той сам се е заключил.Всяка норма, било тя морална, социална или личностна и всеки навик, ни отдалечава все повече от истинската ни същност, която жадува за свобода. Но на моменти човек бяга от себе си, защото го е страх. А защо е така? Просто, защото човек е притиснат от обществото. От малки ние сме свикнали да мислим за действията си не дотолкова като нещо, което ще ни донесе желаното, а нещо, което ще бъде социално прието, а човекът като социално животно е свикнал да бъде обкръжен от други себеподобни, следователно не би рискувал да наруши социалните догми, защото се страхува, че ще бъде отхвърлен от стадото. Но нима сивите хора-овцете, които се водят по всеобщото мнение се забелязват? Напротив, хората, с различно мнение са тези, които оставят отпечатък в историята. Друго нещо, който ни кара да се затваряме, е чувството на обърканост, незнание и т.н. Те ни карат да си създаваме ежедневни навици, защото по този начин ние чувстваме някаква сигурност и цикличност, ние знаем какво ще се случи от началото до края на деня, което ни кара да си мислим, че живота ни е по-подреден. Но какво ни кара по начало да си изградим навици още в ранните детски години? Не толкова задоволяването на физическите ни нужди, като изкъпването сутрин, защото ние преспокойно бихме могли да се изкъпем вечер или когато и да било, по-скоро причината за това е инициалното притискане на същността на човек. Забелязали ли сте, как човек може само чрез седенето си да осъзнае много неща за живота, е според мен, човек таи в себе си истините за живота, просто не иска или по-скоро не е готов да ги признае. Знаете, как дадена идея ви се върти в главата много дълго време и вие все не можете да я формулирате и изведнъж, в най-неочаквания момент, тя просто се появява-оформена и изгладена до всяко дребно детайлче. Това е бил момента, в който вие сте могли да приемете тази идея, която нима е хрумнала другиго-напротив, тя си е само и единствено ваша. Друго доказателство на моята теория е, че човечеството нямаше да е достигнал до прогресът, до който сме стигнали днес, дори въобще нямаше да сме прогресирали, ако не беше, това, че ние знаем истините за живота и дали това се дължи на инстинкт, шесто чувство или просто разсъждения, то това няма никакво значение.

Човекът по натура има страхове, които го вкарват в душевните затворите, независимо от същността им. За да бъдем свободни, то трябва да отхвърлим навиците си, да приемем себе си и чак тогава ние ще можем да сме истински щастливи.

Това чувство на самота, безпомощност, унизеност.... да знаеш, че си достигнал дъното в нещо и да си горд с това, защото... ами просто защото знаеш, че няма накъде. От сега нататък имаш само да се качваш нагоре. Каквото и да става, то ти ще си готов за него. Освен това досега винаги си имал някаква бариера, нещо...което те спира да не направиш нещо, защото си казваш, че можеш да се провалиш, а сега тази бариера я няма. Няма я. Просто е изчезнала...

Някакви хора ме съветват как да си живея живота... Защо? За да постигна това, което са постигнали те, да се превърна в това, което са те? Не мерси, не искам да ставам роб на пари и вещи, не искам да бъда затворена с часове в офис, правейки едно и също всеки ден до обезумяване, не искам да изоставям приятелите си, не искам да не ми остава време за семейството ми заради някакви си пари. Ами че какво са те- листчета хартия, които не могат да ти донесат нищо истинско. Не, благодаря. Не искам това.Предпочитам да съм вярна на себе си и да правя неща, които ме обогатяват, неща, които ми харесват, неща които ме вдъхновяват. Дори и да сгреша, то поне ще знам, че съм опитала. Каквото и да стане аз ще съм останала вярна на себе си. 

По-добре да оставиш човек да сгреши, за да се поучи, отколкото да го предпазваш, без той да знае от какво :)

Животът е и игра и борба :)