Това чувство на самота, безпомощност, унизеност.... да знаеш, че си достигнал дъното в нещо и да си горд с това, защото... ами просто защото знаеш, че няма накъде. От сега нататък имаш само да се качваш нагоре. Каквото и да става, то ти ще си готов за него. Освен това досега винаги си имал някаква бариера, нещо...което те спира да не направиш нещо, защото си казваш, че можеш да се провалиш, а сега тази бариера я няма. Няма я. Просто е изчезнала...

Някакви хора ме съветват как да си живея живота... Защо? За да постигна това, което са постигнали те, да се превърна в това, което са те? Не мерси, не искам да ставам роб на пари и вещи, не искам да бъда затворена с часове в офис, правейки едно и също всеки ден до обезумяване, не искам да изоставям приятелите си, не искам да не ми остава време за семейството ми заради някакви си пари. Ами че какво са те- листчета хартия, които не могат да ти донесат нищо истинско. Не, благодаря. Не искам това.Предпочитам да съм вярна на себе си и да правя неща, които ме обогатяват, неща, които ми харесват, неща които ме вдъхновяват. Дори и да сгреша, то поне ще знам, че съм опитала. Каквото и да стане аз ще съм останала вярна на себе си. 

По-добре да оставиш човек да сгреши, за да се поучи, отколкото да го предпазваш, без той да знае от какво :)

Животът е и игра и борба :)

Човек не трябва да се старае да угоди на всички, защото няма как. Не трябва да се опитваме да се променяме или да не бъдем себе си, защото някой ни мрази. Просто трябва да бъдем себе си  и да оставим хората, които ни харесват такива, каквито сме, близо до нас

Follow the social norms, even if you hate them,  until you find a way you can change them.

Don’t get upset because of little fails, it’s the big picture that matters and if your long term goals aren’t affected by those  fails, why care about them?!Think of them as the little sacrifice made for the big success.