Bullshit. All of this is bullshit. Why do I waste my time with stupid things that make you even blinder for the situation. Everything in this planet is becoming worse by every fucking second. People are dying from hunger and what are we doing now?! Wasting our time and potential with some superficial things- money, expensive clothes. We're measuring everything with money and are forgetting that there's a soul within every body that wants to live. We spent tons of hours in misery. We are weak. We cannot bear a stupid fight with a friend, lover etc. Does it matter? It matters only for our miserable life existence or maybe even not for our whole existence but for some days, then we just forget and even laugh at it after some time has passed. We lose precious time in classes that we shall forget, in watching movies that do not count, in reading fairy tales. I want to do something with my life at last. I want to be strong and stop carrying for all of the daily problems. End.

Impulsion

La vie se moque de toi
Elle te prends dans ses bras
Après elle te jette sous des éclat
Elle te montre tout ses plaisirs
Elle te promet un bon avenir
Et enfin elle te prends tout sa

Музика на душата

Музика на душата е 12-та книга в поредицата на Тери Пратчет света на Диска... Стига ви толкова суха теория и само това пише в Wikipedia. Ето какво се случва в книгата-Сюзан  е на пръв поглед едно почти обикновено момиче, като изключим белия кичур в косата й. В същност тя още от малка е създавала множество проблеми на своите учители, защото тя се движи адски тихо и освен това на моменти има навика за да не привлича внимание и да може да бъде оставена на спокойствие да става невидима. Но не щеш ли един ден или по-скоро една вечер докато си лежи в леглото, младото момиче вижда една мишка, ех тя не e съвсем мишка, тя е малък скелет, облечен с черно наметало и мини коса в ръката си.  Сюзан за дълго време я игнорира, но в един момент не издържа и реши да последва малкото животинче. След кратко летене из измерения с бял кон, тя разбира че живота и е далече от обикновен и че има един от най-странните дядовци на света- самия Смърт. И това далеч не е всичко... След поредните си философски размисли, той просто е изчезнал и се опитва да се самоубие като се напие, но затова е обявен за първокласен пияница...

В същото време в света на Диска се ражда една от най-епичните групи на света. Естествено Тери Пратчет не може да остави бандата без някакъв фентъзи елемент, в случая магически инструменти. Вероятно всеки човек е изпитвал онова чувство, в което музиката просто те обладава, но какво ли би станало ако тя не само ти обладае съзнанието, ами почне и да го контролира. Еми това се случва в книгата Музика на Душата- групата преуспява за броени седмици да изнесе десетки концерти и да има предостатъчно фенове за да им  завидят дори и Металика.

И ако разбира се красивото момиче не се заплете по някакъв начин в историята, особено пък ако не се е запознала с „лидера” Имп, историята просто не би била завършена... А как става това? Сюзан в преследване на своя дядо, се озовава на концерт на прословутата група. 

След него групата и Сюзан са преследвани от  лудите фенове, които са се превърнали буквално в зомбита маниаци и не стига отгоре публиката, те са преследвани и от гилдията на музикантите, които са разярени, че не им е платена такса за легализация на групата. В крайна сметка се случва точно това, за което ни предупреждава Пътната Полиция- главните ни герои карат твърде бързо и невнимателно и затова падат в една пропаст. За щастие или по-скоро както се очаква историята не може да има тъжен край и затова се появява deux de machine в лицето на Смърт, който спасява внучката си и заедно с нея и музикантите и имаме Happy End J

Life starts where your comfort zone ends

Абсолютно свободен текст за свободата

За да бъде истински свободен човек, то той трябва да осъзнае, че той е поставен в затвор и това не е станало насилствено, а той сам се е заключил.Всяка норма, било тя морална, социална или личностна и всеки навик, ни отдалечава все повече от истинската ни същност, която жадува за свобода. Но на моменти човек бяга от себе си, защото го е страх. А защо е така? Просто, защото човек е притиснат от обществото. От малки ние сме свикнали да мислим за действията си не дотолкова като нещо, което ще ни донесе желаното, а нещо, което ще бъде социално прието, а човекът като социално животно е свикнал да бъде обкръжен от други себеподобни, следователно не би рискувал да наруши социалните догми, защото се страхува, че ще бъде отхвърлен от стадото. Но нима сивите хора-овцете, които се водят по всеобщото мнение се забелязват? Напротив, хората, с различно мнение са тези, които оставят отпечатък в историята. Друго нещо, който ни кара да се затваряме, е чувството на обърканост, незнание и т.н. Те ни карат да си създаваме ежедневни навици, защото по този начин ние чувстваме някаква сигурност и цикличност, ние знаем какво ще се случи от началото до края на деня, което ни кара да си мислим, че живота ни е по-подреден. Но какво ни кара по начало да си изградим навици още в ранните детски години? Не толкова задоволяването на физическите ни нужди, като изкъпването сутрин, защото ние преспокойно бихме могли да се изкъпем вечер или когато и да било, по-скоро причината за това е инициалното притискане на същността на човек. Забелязали ли сте, как човек може само чрез седенето си да осъзнае много неща за живота, е според мен, човек таи в себе си истините за живота, просто не иска или по-скоро не е готов да ги признае. Знаете, как дадена идея ви се върти в главата много дълго време и вие все не можете да я формулирате и изведнъж, в най-неочаквания момент, тя просто се появява-оформена и изгладена до всяко дребно детайлче. Това е бил момента, в който вие сте могли да приемете тази идея, която нима е хрумнала другиго-напротив, тя си е само и единствено ваша. Друго доказателство на моята теория е, че човечеството нямаше да е достигнал до прогресът, до който сме стигнали днес, дори въобще нямаше да сме прогресирали, ако не беше, това, че ние знаем истините за живота и дали това се дължи на инстинкт, шесто чувство или просто разсъждения, то това няма никакво значение.

Човекът по натура има страхове, които го вкарват в душевните затворите, независимо от същността им. За да бъдем свободни, то трябва да отхвърлим навиците си, да приемем себе си и чак тогава ние ще можем да сме истински щастливи.

Това чувство на самота, безпомощност, унизеност.... да знаеш, че си достигнал дъното в нещо и да си горд с това, защото... ами просто защото знаеш, че няма накъде. От сега нататък имаш само да се качваш нагоре. Каквото и да става, то ти ще си готов за него. Освен това досега винаги си имал някаква бариера, нещо...което те спира да не направиш нещо, защото си казваш, че можеш да се провалиш, а сега тази бариера я няма. Няма я. Просто е изчезнала...

Някакви хора ме съветват как да си живея живота... Защо? За да постигна това, което са постигнали те, да се превърна в това, което са те? Не мерси, не искам да ставам роб на пари и вещи, не искам да бъда затворена с часове в офис, правейки едно и също всеки ден до обезумяване, не искам да изоставям приятелите си, не искам да не ми остава време за семейството ми заради някакви си пари. Ами че какво са те- листчета хартия, които не могат да ти донесат нищо истинско. Не, благодаря. Не искам това.Предпочитам да съм вярна на себе си и да правя неща, които ме обогатяват, неща, които ми харесват, неща които ме вдъхновяват. Дори и да сгреша, то поне ще знам, че съм опитала. Каквото и да стане аз ще съм останала вярна на себе си.