За да бъде истински свободен човек, то той трябва да осъзнае, че той е поставен в затвор и това не е станало насилствено, а той сам се е заключил.Всяка норма, било тя морална, социална или личностна и всеки навик, ни отдалечава все повече от истинската ни същност, която жадува за свобода. Но на моменти човек бяга от себе си, защото го е страх. А защо е така? Просто, защото човек е притиснат от обществото. От малки ние сме свикнали да мислим за действията си не дотолкова като нещо, което ще ни донесе желаното, а нещо, което ще бъде социално прието, а човекът като социално животно е свикнал да бъде обкръжен от други себеподобни, следователно не би рискувал да наруши социалните догми, защото се страхува, че ще бъде отхвърлен от стадото. Но нима сивите хора-овцете, които се водят по всеобщото мнение се забелязват? Напротив, хората, с различно мнение са тези, които оставят отпечатък в историята. Друго нещо, който ни кара да се затваряме, е чувството на обърканост, незнание и т.н. Те ни карат да си създаваме ежедневни навици, защото по този начин ние чувстваме някаква сигурност и цикличност, ние знаем какво ще се случи от началото до края на деня, което ни кара да си мислим, че живота ни е по-подреден. Но какво ни кара по начало да си изградим навици още в ранните детски години? Не толкова задоволяването на физическите ни нужди, като изкъпването сутрин, защото ние преспокойно бихме могли да се изкъпем вечер или когато и да било, по-скоро причината за това е инициалното притискане на същността на човек. Забелязали ли сте, как човек може само чрез седенето си да осъзнае много неща за живота, е според мен, човек таи в себе си истините за живота, просто не иска или по-скоро не е готов да ги признае. Знаете, как дадена идея ви се върти в главата много дълго време и вие все не можете да я формулирате и изведнъж, в най-неочаквания момент, тя просто се появява-оформена и изгладена до всяко дребно детайлче. Това е бил момента, в който вие сте могли да приемете тази идея, която нима е хрумнала другиго-напротив, тя си е само и единствено ваша. Друго доказателство на моята теория е, че човечеството нямаше да е достигнал до прогресът, до който сме стигнали днес, дори въобще нямаше да сме прогресирали, ако не беше, това, че ние знаем истините за живота и дали това се дължи на инстинкт, шесто чувство или просто разсъждения, то това няма никакво значение.
Човекът по натура има страхове, които го вкарват в
душевните затворите, независимо от същността им. За да бъдем свободни, то
трябва да отхвърлим навиците си, да приемем себе си и чак тогава ние ще можем
да сме истински щастливи.
